МОДЕЛ НА УПРАВЛЕНИЕ НА ФИРМЕНИТЕ ЗНАНИЯ

Abstract

Проучването на големи и средни по размер български компании потвърди основния извод на предишно изследване на екипа (“Фирмените знания като стратегически ресурс и фактор в конкурентната борба“) – компаниите осъзнават стратегическия характер на знанията, но не разполагат с работещи системи за тяхното управление. Нещо повече, част от тях не проявяват интерес към тази управленска концепция, а други – нямат ясна визия как да се управляват натрупаните в компанията знания.
 В настоящата статия е направен преглед на различни виждания за същността, целите, подходите и механизмите за управление на знанията в компанията. Установено бе, че както сред теоретиците, така и сред практиците, няма единомислие относно това, как да се управляват фирмените знания. Всяка компания, в зависимост от своята специфика (размер, фирмена култура, стил на управление, налични информационни технологии и др.), както и от обема и характера на знанията, с които разполага, може да приложи един или друг подход за управление на тези знания. Ръководейки се от своите разбирания, екипът предлага модел на управление на знанията, който може да послужи като основа за изграждането на конкретни фирмени системи за управление на знанията.
 The examination of large- and medium-sized Bulgarian businesses has verified the key conclusion of the preceding study (“Corporate Knowledge as a Strategic Resource and Factor in the Competitive Struggle”) – businesses are aware of the strategic nature of knowledge, but they do not have at their disposal operational systems for their management. Furthermore, a portion of them do not take an interest in this managerial conception and others do not have a clear vision how to manage the accrued knowledge in the business.
 This article reviews various outlooks on the nature, objectives, approaches and tools for managing knowledge in the business. It was established that among theoreticians as well as among practitioners there is no unanimity with regard to how corporate knowledge should be managed. Every business, depending on its specifics, /size, corporate culture, manner of management, available information technologies, etc…/ as well as on the magnitude and nature of knowledge at its disposal may apply one or another approach for managing this knowledge. Guided by its own understanding the team proposes a model for knowledge management, which can be used as a basis for developing particular corporate systems for knowledge management.